Годините бълбукат в тънка струя,
погледнеш ли назад, обаче там
люлее се огромен океан
в талазите на страховита буря.
Пред тебе мрак незрим и непристъпен
и всяка твоя крачка го разсича,
и дрехите си времето съблича,
а крачките ти... озвучава тътен...
От нови взривове във облаците сбити
над миналото, някъде назад.
Но те не могат и за миг да спрат,
че всяка крачка отброява дните.
Напред и все напред, посока друга
не можеш и да искаш да поемеш!
Животът щом ти дава, ще го вземеш -
Ти своята бразда си, но и плуга...
Ореш земята - своя път чертаеш.
Вървиш напред. Какво те чака там?
Пристигнеш ли, ще го разбереш сам,
но моля те, не спирай да мечтаеш.
Георги Каменов
05.05.2014.
© Георги Каменов Все права защищены