Времето в мене е мрачно,
а навън е прекрасен ден.
А защо ли за мен е толкова страшно,
ако ти си отидеш от мен?
Нима не мога да приема тази моя съдба?
Или трябва да залича себе си-опитвайки се да се променя?
Чувствам се пристрастена към теб.
Но сърцето ми не е съгласно с този мой копнеж.
И сега съм бледа-стоя изтомена в нощта.
А луната ме гледа и ми се присмива за любовта.
Всеки малък спомен съм запазила за теб.
И го прегръщам,дори да е нелеп. ...