Не спираш да идваш, не спираш ти...

бледо петно в моето съзнание си.

Бледо и все пак те има - дразня се

и чувствам се така ранима.

Изгоних те - ни денем, ни нощем

за тебе си мисля, но ти не спираш...

В съня ми пристигаш, сред всички други

в него се разпростираш.

Тъжен си там, гледаш отдалеко.

Наблюдаваш ме и си толкова сам,

че става ми някак тъжно, но и

в същото време се чувствам някак леко.

Не спираш и аз не зная защо...

Така ме депресираш, чувствам се

понякога в клеймо. В такива дни

тежи, но... не би го разбрал, уви!