4 июн. 2019 г., 10:49

Не спряхме на време 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 1
629 1 1
А как ли стана всичко, аз не зная,
дали със поглед ти ме заплени,
или с чаровната усмивка ме замая.
Какво направи с мене, погледни.
Спокойна ходех си по моя път,
и ти по своя, някъде далече.
Но май се сблъскахме със теб на кръстопът,
съдбата бе решила да ни срещне вече.
И мислех си тогава - просто увлечение,
красив, възпитан, умен мъж.
Уви, оказа се по-силно от течение
и всичко промени се изведнъж. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Петрова Все права защищены

Предложения
  • Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
  • Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...

Ещё произведения »