Не сте сами, осъдени души,
сред алчен и рекламен свят.
Издъхват бляновете призори...
Денят е бял от страх и власт...
Дали били сте... или не...
в устата ви вкусът горчи
на жертвите на пребледнели дни
и слънцето навън обесено виси.
Едно небе, навсякъде тежи!
Една душа за другите скърби!
Ала в устата все горчи
от страх и власт, от страх и власт, ...