24 апр. 2007 г., 10:08

Не сте сами 

  Поэзия
1066 0 5

        не сте сами!
Живеят вече осем години
в мизерия, глад, нищета
и мъчат се да си признаят
една измислена вина.
Затворени са в Либия - в затвора,
където няма изход, няма жал
и няма как да се докаже,
че друг с живота на децата си е играл.
Потънали в мъка, отчаяние и адски тежко изпитание,
дали ще могат те да издържат
и ще докажат ли невинността си пред либийския съд!
Далече са от техните семейства
и не знаят  своите деца -
дали завършили са и къде са,
се питат, но не казват им това!
След време ще излязат, знаем,

защото те не са сами,

защото всички ги подкрепяме и мислим,

че са невинни  български сестри!

Накрая и либийците ще съжаляват,

че са отнели не един живот,

че са разбили до основи

една мечта на цял народ!


© Симона Кирова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И този ти стих е невероятен!!!
    Само една малка забележка,ако ми позволиш
    "защото всички ги подкрепяме и мислим,
    че са невинни български сестри!"
    Не само "мислим" ние сме сигурни
    Трябва да сме сигурни,за да повярват и другите.
  • Много добра работа.
  • Поклон!!!Страхотно е!!!Настръхнах докато го чета!!!Поздравявам те!
  • Те не са сами!!!
  • Да, невинни са!!!
Предложения
: ??:??