Не страдам аз.
Навън пищи от мъка леден вятър.
(Отишлата си обич ме убива!)
Не мога и не искам да вървя нататък.
Без тебе всички дни са тъй горчиви!
Не плача аз.
Студът, сковал сърцето,
превръща в сняг дъждовните сълзици.
Ужасна болка! Времето проклето
отне ми и последната искрица.
Живот?
Какво е той, ако те няма,
ако не виждам нежния ти поглед,
без допира на силното ти рамо?
Върни се тук, ела, без теб не мога!
© Теменужка Маринова Все права защищены