Гледаш ме толкова ласкаво,
сякаш предлагам сливи за смет.
Не съм крадецът на праскови,
а кварталният скучен поет.
Този, дето често бродира
плочника грапав на оверлог,
и звездите с рамо подпира,
на небето под гьола дълбок.
Аз незримото виждам чрез стих,
в късогледите нощи и дни.
Не в куплети от себе си скрих -
в тях зрънце от мене кълни. ...