Като Чудомировата Сия,
ще река " Не съм от тия!".
От кои съм, сам не знам,
тялом тук, а мислом там.
Иде ми да се разбия.
Уж съм мъж, а казвам Сия.
Що си нямам за месия
я Манол или Илия?...
Трябва да се примиря.
Като Сия съм сега.
Ще държа на свойта чест,
взрян във чужди интерес.
Тук работя, там следя,
пускам тайно по сълза.
Колкото и да се крия,
все се разпознавам в Сия.
И защо да съм Манол,
майсторите днес са бол.
Даже родната управа,
майсторски ни съвокуплява.
© Валентин Йорданов Все права защищены