Не съм робот, не искам и да бъда,
отказвам да живея в тяло механично.
Избирам да изпитам човешката присъда
и няма да загубя чувството първично.

Обичам тялото си, макар и не перфектно,
харесвам си живота, както го усещам.
Не търся идеалното, а чувството, с което
се будя всяка сутрин и изгрева посрещам.

Безсмъртие не искам, за друго аз копнея,
очаквам да постигам провали и успехи.
Така познавам силата, разбирам, че живея,
не смятам да обличам стоманени доспехи.

Противно на очакваното, аз не търся нещо,
което да ме прави по-могъщ и вечен.
Каквото искам, имам го, харесвам го горещо,
опитвам се единствено да бъда по-човечен.

Този стих е част от стихосбирката "Тишина" на Мартин Младенов.