Не съм сама, когато няма никого,
когато се разтварям в тишина,
когато разговарям само с мислите,
или с мечтите някъде летя...
Не съм сама, когато се изгубвам
във свят, създаден от самата мен...
Във него мога нежно да се влюбвам...
Там светъл и красив е моят ден.
Там всичко е прекрасно, чисто, бяло...
А мисълта ми - скитница се рее...
Разтварям се... Но само там съм цяла...
Във моя свят най-истински живея.
Не съм сама... Аз просто нямам нужда
от празни думи, шум и суета...
И сред тълпата мога да съм чужда,
нечута, неразбрана... и сама...
© ВАНЯ СТАТЕВА Все права защищены