25 июл. 2007 г., 16:41

Не съм сама 

  Поэзия
742 0 14
Как ме омагьосваш само,
с поглед-огън и добра душа.
В тиха нощ,на мъжкото ти рамо
заспивам, цялата облечена в мечта.

Сутрин я събличаш нежно,
аз съм будна вече, не мечтая,
приласкаваш ме копнежно
и не мисля, просто те желая.

Започва ден отруден  и  напрегнат,
коварна мисъл дяволска ме гони -
как в ръцете ти сълзите ще изчезнат
и една от радост в грях ще се отрони.

Но идва пак безумна вечер,
разпиляна е и моята коса,
страховете ми отново са далече
и заспивам... Знам - не съм сама!

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??