Не, аз не съм съвършена.
Пия кафета, пуша цигари.
Надбягвам се лудо със времето,
Не обичам празни слова, излишни фанфари.
Шумотевицата не е за мен.
Вечер – да се гушна на уютно и топло.
Да започвам с усмивка новия ден
Обичам още да чистя, да готвя.
Ти може да си имал много жени,
Дето са настоявали за червени рози,
И скъпи бижута.
С мене обаче е много различно… помни
Ту съм тиха и кротка – ту дяволски обичам.
С мене ще имаш любов „Вулкан“
Както спокойна съм,
Така в гореща лава се превръщам.
И кипя и бушувам неудържимо.
Ти може би не си и мечтал за такова присъствие,
Нито за жена, която чете книги,
Която вечно търси средно положение,
И компромиси не обича!
Ти може би не си и мечтал за такава жена –
нито много подредена, нито много хаотична.
Не, аз не съм съвършена.
В мене живеят няколко още.
Но да знаеш само как те обичам.
И е смисълът ми тая обич.
Автор: Полина Велчова
© Полина Велчова Все права защищены