5 июл. 2020 г., 17:13

Не съм те намерила още 

  Поэзия » Любовная
573 5 4

Не съм те намерила още.

Това е поредната спирка -

денят ми остава тревожен.

Душата ми, пуснала бримка

разплита - безръка мечтите.

 

Преприда невидима прежда

от паяк увиснал намръщен,

че влизат със глъч във света му,

а данъкът вече е кръвен,

когато повторно откраднеш.

 

С дебела замръкваща черга

завива ме студ неприветлив,

прегръща ме няма надежда,

а пръстите силно треперят,

защото усещат копнежа.

 

А някъде в някакво утро,

в зелената слабост на мрака,

усмихнат зовеш ме по име.

Не съм те намерила още.

Но ехото ти си ми пратил.

 

И все върхове заледени

посрещат зова ти разпален

и глъхне дори тишината.

Не спирам, и знам, че ще мога,

защото е кръгла земята.

 

 

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??