Да, точно теб не съм те търсил.

Измислях те. От блянове и сънища.

Издишах мъчния мастилен въздух 

и вдишах светлосиньото си бъдеще. 

И Ти дойде. Съвсем наистина. 

Нахална и свенлива наведнъж. 

Извън сценарият от мен написан  

за много влюбени, Жена и Мъж. 

Сега съм целият едно очакване. 

И всичките нюанси сбъдване. 

Сълза, последна за изплакване 

от тежка във душата, мъка... 

Понеже аз не съм те търсил, 

но те измислих в истински живот, 

Ти тъй съдбовно ме завърза 

във време само за любов... 

Стихопат. 

Danny Diester