24 сент. 2007 г., 11:14
Обида след обида и лъжа подир лъжа.
Да, това ни е любовта. Привидно сме
добри, а душите ни сами.
Само чакаш да се обърна и на друга
хвърляш поглед красив. Само да си
отида, не искам и да знам колко
още въртиш.
Денем ме целуваш насила. Усещам
и отдавна знам, че любовта ни умира!
Спасение няма за нас. Падна мрака
в красивия фалш!
Мъчим се с дни и години, но, мили, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация