severianin (Валентин Чернев)
417 677
5 июл. 2012 г., 10:21

Не съм виновен... 

  Поэзия
2130 17 20
НЕ СЪМ ВИНОВЕН...

 

Аз дишам в рими, в стихове изливам

това, което вдън душата пазя.

Понякога е светло и красиво,

понякога горчи като омраза,

стихът е зъл като татул отровен

или е пареща коприва ядна...

Не съм виновен аз!

Не съм виновен!

Аз раждам стихове.

На мен се падна

отровната утайка да избистря

на дните, натежали от проблеми,

да събера в стиха житейски истини,

да преосмисля трудното ни време.

 

Но аз не пиша!

Аз държа перото,

но битието в моя стих ликува

и се подписва под стиха. Защото

стихът е мой, но времето диктува.

И гледам през зениците на дните,

на моето време с ветровете дишам,

не съм виновен за грапавините –

не аз редя стиха.

Животът пише!

 

Не казвайте, че римите ридаят,

че съм обезверен и че съм тъжен –

каквото съм видял – такова вая,

а с римите не искам да ви лъжа.

Стихът е моя участ, моя драма

и мой окоп, и моя бойна кота.

А времето седи до мойто рамо –

то ми диктува, аз държа перото.

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • С тъга, но и с радост откривам тук моя съграждани г-н Чернев. Посмъртно ще се докосна до творчеството му. Поклон!
  • Съдбата на поета! Адмирации, Валентин!
    „Стихът е моя участ, моя драма
    и мой окоп, и моя бойна кота.
    А времето седи до мойто рамо –
    то ми диктува, аз държа перото.“
  • Много, много пъти препрочитано от мен. Поклон!
  • Познавах го само виртуално, насрочената среща не се състоя, но той ме бе впечатлил и като поет, и като човек. Мир на душата му! Сигурно и там, в небесата, държи поетичното си перо!
  • Поклон!
  • Непреходно!
  • Беше, както и Радко Радков, страхотен поет! Да благодарим на Майстора, че ни ги напомня!
    Разбира се, Р. Радков е много по-титулован, и с пълно основание!
  • Втората строфа напомня Диктовката на ангела от Радко Радков.
    "Не аз, не аз, Господи, го пиша –
    друг ми го диктува вътре, в мен."

    В. Чернев често слагаше мото. Понякога повече от едно. Може това да е писано преди Диктовката на ангела.
  • Когато душата е оплетена в куплети, няма друг път - претворяваш битието в рими, които сами се изливат...Красиво!
  • Поет на нашето време, на живота грапав! За мен е удоволствие да те чета, Валентин! Поздравления!
  • Благодаря на всички! Оценявам добрите ви чувства и съпричастието...
  • Така е!Правдиво и силно!Поздрав!
  • Много добро, благодаря за удоволствието!
    Имам само една забележка, свързана с татула. Моето мнение е (с оглед на личния ми опит, естествено), че татулът сам по себе си не е и не може да бъде зъл. Той е просто един усилвател, един пряк и даващ бърз достъп път към Дълбокото. Когато и доколкото човекът е зъл (дори и да не си го признава/осъзнава), тогава и дотолкова и татулът "е" зъл. Но стига отклонения...
  • Много ми хареса, интересна творва!
    Поздрави
  • "не аз редя стиха.
    Животът пише!" !
    Сега, ако можех като теб, бих ти изписала един ферман от коментар в който, да се обоснова защо ми харесва, но при мен прочетеното добива витален оттенък и с повей от ритмиката на стиха с думите рисува картината на живота на поета!
  • Чудесно, продължавай да държиш перото!
  • Така е съдбата на поета... разбирам те прекрасно...
    Орисия!
    Но пък си струва...
  • Удоволствие бе да прочета! Истинска поезия!
  • Поздрав, Валентин!
  • Страхотно е!
Предложения
: ??:??