13 июл. 2012 г., 14:20
Не съм за теб
Не съм за теб дъга след облака,
и вече аз не съм самата същата.
Премиха ме годините и съм безоблачна.
По листите съсухрени жарееща.
Във мисълта ти вече няма ме.
Дори в самата мен различно е,
и не че съм забравила обичане,
ала е станало безименно...
Отмиха ни годините, и странно е,
че пак за теб се сещам всякога,
а ти забравил си какво е
да те целувам, както някога.
Когато ставах пролетна, дори и в зима,
щом ме докоснеше, като светиня,
и стоплях твоята въздишка тиха
с една любов, като небето синя.
© Евгения Тодорова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
!
-
Изплакано! Важното е, че лирическата го е преживяла! Поздрав, Джейни!
-
Впечатляваща си, Джейни!
След дъжд се появява нова дъга, нали... -
!!!
-
Ивайло го е казал вече...
Благодаря ти за това откровение! -
Искрена изповед, в която се оглежда един от прелестните сезони на любовта - пролет в сърцето на зимата. И една въздишка, с която стопяваме разстоянията. Поздрави отдалеч, Джени!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Красиво...
Обичам да те чета, Джейни!