Мислех да сънувам лято, 
но попаднах във сънотеката със сънища зимни 
и вместо лястовиче ято, 
видях прозорци заскрежени и комини димни. 
Красиво бе... 
Покрив... сякаш завит с пухкаво одеяло 
под слънчеви лъчи блести.

Навсякъде всичко е чисто и бяло...
Студена красота  струи. 
Дърветата окичени със сребърни ресни...
Не пеят птици... 
Видях... врабчета да подскачат отстрани. 
Снежинки падат от небето, като замръзнали сълзици. 
А аз летя... разглеждам снежните картини по стъклата... 
сякаш съм попаднала в някаква изложба... 
Да се нарисува всичко това... мисля си... 
Дааааааа, трябва талант и... специална заложба. 
И отношение... Зимата рисува с Любов по стъклата, 
гали нежно всяко едно, сякаш е нейна рожба... 
И докато с мисли вглъбени... 
разглеждам картините вледенени 
Там насреща... на едно стъкло... от нечий дъх... 
Настъпиха промени... 
„Дали само танца на снежинките наблюдава 
отвътре... в тъмнината...?” 
Помислих – „Или се надява... 
във този зимен ден 
Любовта да звънне на вратата? 
А заскрежената картина
как ли ще се получи... 
Ако...? Ако... още някой със топлия си дъх се включи?” 
Престраших се и звъннах... наруших тишината... 


........... 
Нееее... будилникът е бил... 
за да го спра, си протегнах ръката... 
И сънят се стопи, 
... както снежинка от топлина човешка. 
Трябва да ставам, но защо ли усещам... нечий дъх 
в косата ми или... съм в грешка? 

ЧЕСТИТ ПЪРВИ СНЯГ!