22 июн. 2010 г., 10:00
Eдно пътуване без край,
а някои викали му рай.
Борба на немощ и разруха,
прегръдка страшна на разлъка.
Сърце от жалост изковано,
лице от страхове обляно.
Не просто роля,
а спектакъл за сила, борбеност
и грехове, хомот навлякан.
Далеч и пак в безкрайна близост,
живота в своите куплети ни въплита.
И пак вървим без страх напред ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация