22 июн. 2010 г., 10:00

(НЕ)съвместимо 

  Поэзия
566 0 0

Eдно пътуване без край,

а някои викали му рай.

Борба на немощ и разруха,

прегръдка страшна на разлъка.

Сърце от жалост изковано,

лице от страхове обляно.

Не просто роля,

а спектакъл за сила, борбеност

и грехове, хомот навлякан.

Далеч и пак в безкрайна близост,

живота в своите куплети ни въплита.

И пак вървим без страх напред

с надежда за един по-нов куплет.

Ала куплетите се нижат,

без жалост своите герои те обричат.

© РАЛИЦА Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??