Не трябваше на мен да причиниш
това, което там съм преживяла...
но вярвай, като него ще дължиш
за болките и мъката ми цяла.
С какво ще можеш ти да изплатиш
и липсите отново да запълниш,
а уж доброто даде ми в бакшиш
и по-различен беше...
да си тръгнеш?!
И втори удар вече във гърба...
повярвай ми... тъй трудно ги понасям
и радваш ли се...
пак съм на ръба...
в живота светлините си изгасям...
Не трябваше на мен да причиниш
това, което там съм преживяла...
© Красимира Касабова Все права защищены