Не тръгвай!
Викам с устни неми
с искрица лудост в очи
Не си отивай!(дявол да те вземе)
Не ме оставяй без мечти.
Обърнеш ли се
в мене ще изригне
Вулкан от мъка,с лава от сълзи
Небето ще се преобърне
ако с теб за миг се разделим
Отидеш ли си,
Аз ще подивея
и дивото в мене ще расте
със всяка крачка по алеята
която очуждява ни с теб
О,Спри!
Страхувам се от мрака
А само той остава тук
След тебе тръгва светлината
със тебе...
до последен лъч...
© Десислава Панчева Все права защищены