15 июн. 2006 г., 23:20

Не тъжи 

  Поэзия
796 0 13

Защо не спиш?

Защо стоиш с отворени очи

и с поглед вперила в простора необятен?

 

Защо тъжиш?

Защо в душата ти трепти

и стене болно тъжен вятър?

 

Нима далеко,

нейде във нощта, изгаря

последен спомен от целувките горещи?

 

Нима тъй леко,

без сълзи и горест, се забравят

отминалите, радостните срещи?

 

Ти вярваш,

че отново ще се върне той,

пак нежно някога да те прегърне.

 

И чакаш,

пак сама в притихналия зной,

горещите ръце да те обгърнат.

 

Той няма,

няма да се върне вече!

Отмина тихо. Просто тъй. Отмина...

 

Измама...

Мислиш и тъжиш, далече

от полъха, край тебе който мина.

 

Поспри! Недей

тъгува по отминалите дни.

По любовта, която той забрави.

 

С тих повей,

някога угаснали мечти,

ветрецът нежен тихо ще разпали.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??