Аз не търся чуждо гнездо, с чужди огън затоплено!
От гнездото ми – топлото, моето птиче отдавна отлитна...
И сега то е топло. Но тъжно и пусто – само...
Само огънят в него гори и те чака. И... мисля те.
Аз не търся пристан, преди да отплавам!
И за тебе ще бъда твоето тихо пристанище.
С теб желая до последния дъх да остана –
до последната бурна вълна с бялата
нежно галеща пяна...
Аз не търся трамплин за отскок! –
Много бури в душата се вихриха!
Искам плавен полет – не полет висок! ...