Не успявах все да те обичам,
скрита зад съмнения и сто вини.
И светлото, усмихнато момиче
в облаци дъждовни се стопи.
Безпомощно протягаше ръцете си
към твоите с нестихваща любов.
Без глас ще плаче днес в сърцето си,
разкъсано от твоят ден така суров...
Но някога ще събере отново
разпиляната си и измъчена душа.
Едва тогава тежките окови
ще счупи с много, много светлина. ...