Не успявам да те задържа

29 окт. 2022 г., 11:01

Поэзия » Любовная

264 0 2

Там във времето тече реката,

носи спомени за летни дни

и във нея твоят образ се оглежда,

разтопен от речните вълни.

Чувам стъпки, шумове далечни,

ти нахлуваш тайно в моя свят,

той отново те докосва, свети,

само времето върни назад!

Всяко чувство – огнена магия,

късче малко в моята душа,

слънчева вълшебна орисия,

бягаща пред мене красота…

Ти изтичаш със вълните речни,

не успявам да те задържа.

Нека тези мигове чудесни

дълго пазят нашите сърца!

Мария Мустакерска