9 апр. 2017 г., 12:07

(Не)Вероятна Истина 

  Поэзия » Другая
298 0 2

Вероятно е твърде себична

нуждата наистина да я опозная.

Всеки ден тя е с нещичко по-различна,

но с какво точно? Дяволът знае!

 

Той е приятел на моите изкушения.

Твърде добре ги разбира.

Истински ги подкрепя.

Знае къде се намират.

 

Крия ги, в сянката на делата,

все по-далече от чуждия поглед,

но нали ми е късогледа душата…

Все някой ги изнамира.

 

Ето – върти ги в ръце

и оглежда човешките им дефекти.

Ще плати, ако сметне че са му на сърце

поучителните ефекти. И какво от това?!

 

Истината, за всеки различна,

щом поиска да жертва

безкористно някой своята суета,

ще му се види демонично – първична.

 

И сърцето, подплашено, ще възпре разума,

който твърди, че всичко разбира.

Гасне залез. Изгрява луна.

И подрежда се всичко някак различно.

 

Монологът се лъже, че води дебат с вечността,

за която нищо не знае.

Скрива облакът Млечния път

от очите, с които по него пътува букварът.

 

Виж, усмивка изпраща им Бог.

Радва се – те разговарят.

Има живот в техния диалог,

но животът ги лъже, че няма.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Опитах се да напиша есе, Ирен, но се получи друго...
  • Истината ме вълнува
    значи нейде съществува...
    (като го зърнах в съобщенията, си помислих, че си се включила в предизвикателството)
Предложения
: ??:??