Прощавайте горчивата ми същност!
Тя често вами ще присяда.
И точно туй аз искам всъщност...
... сърцето си да изповядам.
Че млада съм още, а вече тежи ми...
душата ми с думи борави.
И болката ще си изпиша с рими.
Пък нека! Дано Ви задави!!!
НЕ ВИ ПРОЩАВАМ!
За всеки страх в очите на старци,
строили с ръцете си тази държава,
с погледи тъжни - прозрачни прозорци
- в душите им крехки какво става?
НЕ ВИ ПРОЩАВАМ!
За грозната продан, за пошлия търг на народа,
за жълти стотинки продадохте всичко!
И в жалки надежди да чакат възхода,
оставихте голямо и мъничко!
НЕ ВИ ПРОЩАВАМ!
За гладните хора, за чакащите свойта милостиня,
за болни, за бездомни - `бе въобще за всеки!
Удавихте българското цяло в тиня..
не оставихте възможни пътеки!
И в случай, че нещо в гръкляна тежи Ви,
и бучка започва да засяда... то...
това е истината днес - предадохте народа и сложихте си фес!
Така че, Вие сте тези, на които ще се изповядам:
ПРОЩАВАЙТЕ, НО АЗ НЕ ВИ ПРОЩАВАМ!
© Сиана Рокова Все права защищены