Не времето е минало, а тиха... черквата

7 авг. 2011 г., 22:31

Поэзия » Другая

919 0 8

Когато нещо си отива,
небето притъмнява като помен.
Наместо облаци,
умират самодиви,
венчани
в пръстенoст до корен.
И цялата земя, преровена на дъно,
събира се в една живачна котва.
Без скала. Само със отрова.
Онази
в глътката от обич.
И камък, режещ нишките за руно, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Не времето е минало, а тиха... черквата

Искате да прочетете повече?

Предложения