Не всяка обич с обич се прегръща,
опасно близо дебне безразличие.
Под покрива на общата си къща,
умират хора срамно – като ничии.
И пак срамът живота им притиска,
главите се редят под гилотината.
Каквото от смъртта ще се разлисти,
е вдъхнато божествено от глината.
И този дъх е мярката за обич,
но колко лицемерно греят чувства,
защото самотата не заобля
и нежната окръжност е пропусната. ...