Не вярвам...Не се връщай при мен!Дори не опитвай! От болка ще пламнат очите ни. Леден вятър ще вие като черна вдовица в косите ни. Остаряха мечтите, остаряха несбъднати. Не казвай виновна си! Замълчи! И без друго не чувам. Оглушах от вика на сърцето. Ослепях от дългото взиране. Не казвам виновен си. Всичко е празно, нелепо усмихнато. И не вярвам, не вярвам... само смъртта ли е истинска... |
© Галя Николова Все права защищены
Поздрав, Фабияна!