Студен мъртъв свят. Хладно... хладно е...
С мечтите танцува смъртта.
А аз съм сама
и очаквам пощада,
но сякаш
в бездъние падам,
сякаш летя все надолу, надолу
със страшния писък,
че краят не идва...
Студен, мъртъв свят...
Днес умирам...
Изгарям,
превръщам се
в пепел на спомена...
Умирам,
но не затова,
че мъртво е,
че е студено,
а просто,
защото не вярвам,
че има в света топлина...
Не вярвам,
във нищо не вярвам,
но все пак
през сълзи,
аз виждам тук в сайта
приятелска, топла ръка...
© Анелия Петрова Все права защищены