Не искам и да знам за любовта!
Не искам! И не вярвам в нея вече!
След нея само болка и тъга...
Да си отива, някъде далече!
Да тръгва! Да се маха! Да върви!
И повече не искам да се връща!
Да вземе всичко, дето в мен кърви.
И обичта ми - да я вземе също.
Очите си изплаках от любов,
Ръцете ми увиснаха самотни,
Душата ми е стегната в обков,
Сърцето ми не иска да се кротне.
И затова не вярвам в нея. Не!
Но тя, напук, не иска и да знае.
Не можеше ли този път поне
да ме пропусне, друг да пожелае.
И повече не искам и да знам!
Ако ме види, нека ме подмине!
Аз вече просто искам да съм сам.
За цяла вечност! За безброй години!