Не вървете хванати в ръка!
Тъга и гняв сърцето ми пронизват,
че моята и другата ръка,
да бъдат вече във едно, не искат.
Не се целувайте по устните така,
че моите измръзват от нещастие
и никога не са усмихнати, едва
разцъфват криви, бледи, безобразно е!
Не се прегръщайте на улицата! Да,
очите ми от завистта изгарят!
За мене всичко вече е тъга,
докосване ръцете ми не знаят.
Не давайте един на друг цветя!
На мене няма кой да подарява...
Не вярвайте и миг във любовта.
Аз знам, че тя самата си не вярва.
Онези гръмки, парещи слова...
Ще кажа - знайте че и те са вятър.
Веднъж развя и моята коса,
на мене също обеща Земята.
Обичат ви? Обичаха и мен...
но когато ги примами суетата,
си тръгват в неочакван, тъмен ден
и вземат с тях – душите, и сърцата.
Не вървете хванати в ръка,
че утре няма кой да ви докосне...
Десницата - нещастна и сама,
животът ще поиска да прекъсне.
Не я поглеждайте - убива любовта...
Отнема бъдеще, усмивки и надежда.
Оставаш само сянка самота...
А любовта обратно не поглежда!
© Ива Милорадова Все права защищены