Не възкръсвайте, априлци
По повод навечерието на 138-мата годишнина от избухването на Априлското въстание.
В навечерието на Христовото Възкресение
сте подготвяли телата си за кървав погром,
сърцата и душите - за свобода и спасение,
в ръцете - кремъклийки, в ума ви – подслон
за страшни, епични стремежи и блянове,
за викове, бой, саможертва, история.
Отвъд всичко лично и всякакви планове,
напред към жадувани, ясни простори.
Бенковски крещи, Боримечката вие,
Драгостинов подготвя байряка във Сливен,
Стамболов и Обретенов вече се бият,
а Каблешкова пише със кръв, не с мастило.
Харитон не им дава манастирът сакрален,
Ботев слиза от кораба и тръпки побиват
цял народ полудял и премного страдален.
Само храбри Заимов в Балкана се скрива…
Не възкръсвайте днес, че е страшна земята,
във която оставихте надежди и кости.
За какво беше всичко и кръвта ви пролята,
щом на своя земя сте неканени гости?
Не възкръсвайте – в мен и за миг не умряхте.
© Атанас Янев Все права защищены