Очите, които не виждаха,
сега четат души.
Сърцето, което не чувстваше,
сега споделя мечти.
Душата, която замръзнала спеше,
сега танцува регетон.
Горчилката, която света посипваше,
сега е шоколадов бонбон.
Вратата, която залостена беше,
сега е вход свободен към небето.
Хвърчилото, което в килера чакаше,
се вее пак и целува слънцето.
( А казваше, че е невъзможно.
Задраскай отрицанието,
в този свят то не съществува.
Твърде много и лесно избухваш.
А сега карам ли те да се усмихваш?)
И черно-бялото
отново ще се превърне в дъга,
стига само да му позволя...
© Сюзън Смърт Все права защищены