Защо цветето е тъй красиво, щом в почвата расте,
но откъсне ли го нечия ръка увяхва бързо след това?
Защо децата са тъй щастливи и радват се на тоя свят,
а щом пораснат, след това, виждат само болка и тъга?
Защо душата волно пее, щом има до себе си приятели добри,
а загуби ли ги, тя остава завинаги сама?
Защо доверие толкоз трудно се гради: със зъби, нокти
и сълзи, но как пропилява се за миг дори?
Защо с времето всичко хубаво минава? Но от мен, приятелю, помни:
през всичко хубаво си длъжен да преминеш и ти.
Защото, в крайна сметка, знай, че след всеки истински живот,
ще остане само тук-там по някой некролог.