16 июл. 2021 г., 17:07

Не закъснях, обикнах те навреме 

  Поэзия » Любовная
938 5 6

Съдбата е понякога жестока,

захванала душите ни злоръка.

Не мога да повярвам, не, не мога,

че в теб, любима, има много мъка.

 

Животът ли сърцето ти обрече,

от болката да страдаш, от проблеми?

Не ме съдù, не съм от теб далече...

Не закъснях, обикнах те навреме.

 

Сега те срещнах и каквато си

такава те харесвам и желая.

От безнадеждност кротост и сълзù

в очите ти не искам да позная.

 

Надежда ти дарявам от любов.

Светът ти нека хубав е и нов.

 

 

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??