Не заспивай, мое малко градче,
искам още от теб да узная,
как се сливат земя и небе,
как с любов се достига безкрая...
откъдето се раждат мечти
с белотата на твоето име!
Не заспивай, искам в твоите дни
още малко поне да ме има!
Мое мило, любимо градче,
с аромат на слънце в косите,
с най-прекрасното синьо небе,
непрестанно към тебе ще тичам!
И когато ме спре старостта,
белокоса, дори помъдряла -
с къшей хляб и торбичка в ръка,
ще си спомня за теб на раздяла!
© Руми Все права защищены