Не знам

 

Защо още те обичам?

Защо още в тебе вричам се?

Защо още се надявам аз и ти?

Защо още ме боли сърцето?

 

Може би заради очите ти?

В тях потъвам, в царството небесно.

А може би заради косата ти,

тя сякаш от коприна е.

 

Не, може би заради устните ти,

те тъй сладки и сочни са, нали?

Или заради разтапящата усмивка?

Или може би, заради кадифената и нежна кожа?

 

А дали заради топлите ти думи,

аз не знам, но знам едно:

Аз те обичам като розата,

но тя е за един ден, а теб за цял живот!

 

 

                            За единствената, за моята принцеса Рал