pepsi1975 (Пепи Оджакова)
252 3420
21 нояб. 2007 г., 12:52

Не знам 

  Поэзия » Любовная
528 0 7

            Уж нищо не търся.

            А все съм на тръни.

            Уж нищо не искам,

            но защо все очаквам?

            Уж съм спокойна,

            но защо все подскачам?

            Уж съм щастлива,

            но пък все уморена.

            Уморих се да чакам.

            Да търпя пък не мога.

            А годините тичат, не питат

            дали да си починат ще могат.

            Все нещо ми липсва

            да се почувствам завършена.

            Все нещо е сякаш изтръгнато...

            И с поредната дупка се покрива душата.

© Пепи Оджакова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Адмирации, Пепи!
  • Мило Пепе, трогна ме с тоя стих ! Пътят към съвършенството никога не сваршва - все има напред и нагоре... Ти вече си тръгнала по този път ! поздравления за стиха, много ми хареса !!! Браво ! Продължавай напред и нагоре !!!
  • Така ще е, докато дишаме!
    Поздрави
  • Браво, поздрави,много ми харесва,усмивки и 6.
  • За Бога,някой ме чете!Като първокласник се вълнувам!С трепетно сърце, коментарите жадувамБлагодаря!
  • Много хубаво , изплакано от душа.
    Но в живота нищо не е в завършен вид,
    освен краят. А ти продължавай да търсиш
    съвършенството и доброто. С обич, Пепи.
  • Дълбоко и искрено!Желая ти да намериш своята завършеност и душата ти да се чувства щастлива!
Предложения
: ??:??