Небе за бездомници – всеки си има.
Ухае на пролет... На вишна, смокиня.
Когато затъна в най-блудкаво бяло.
Под него се шмугвам – то цвят е разляло.
Небе за бездомници – с думи рисувам.
Когато ми писне – под него танцувам...
Там всички сме рицари. Броня не носим.
Понеже сме... Скитници... Чисти и боси.
И всички са братя, и всички сестри са...
"Небе за бездомници" – в картите – липсва.
© Виолета Все права защищены