НЕБЕСЕН ДЯЛ
Хайде, приятелю! Давай да вдигаме котва!
Дай да развихрим безумни, крилати души!
Нека да видим, че има небе за живота!
Нашата чаша бездруго отдавна горчи...
Чудо дори да не стане, ти вярвай че има!
То е искрицата, тлееща в теб и във мен.
Дай да запалим савана на дългата зима -
мухъла, хванал коричка по сивия ден...
Нека да тръгнем, където ни видят очите! -
луди и голи, с готови на всичко сърца.
С нас са поетите, тия немирни чешити.
Те са по-чисти дори и от детска сълза.
Нека поемем! Животът тъй грубо ни мачка!
Нищо! Но ние ще вдигнем открити чела!
Те са и нашето знаме и нашата мачта,
листа, по който пише самата съдба!
Хайде, приятелю! Котвата вече ръждяса!
Нищо, че вие морето с деветия бал!...
Давай, че луд е, ще счупи стъклото компаса!
Ето, стрелката ни сочи небесния дял!
ВЪРБАН КОЛЕВ
© Върбан Колев Все права защищены