НЕБЕСЕН ХАЗАРТ

Само няколко преки нагоре –

под бръшляна – в прохладните сенки,

е приклещено бяло къщенце –

със мушкато на своя прозорец.

Спят завеска от фина дантела,

кръгла маса, часовник, кандило,

сърмен шал и ликьор от смокини,

и фотьойл – в паяжини заплетен.

А махалото кротко сред здрача

като златна пендара просветва.

Вик на сова стрелките размества.

Бог ли хвърли невидимо зарче

и дордето преследвах късмета,

всичко скъпо в забрава насметох?