Небесен полъх на
моите съзерцания,
блещукащ лъч през
всичките страдания,
крилата музо, ангел
мой, окова земна за
глезена държи те,
та да може твойта
светлина само нас
изчадията да стигне.
Защото горе в
царството небесно
естетика цари вечно.
А тука долу нашето
изкуство, грозно,
смешно, по-мъртво и
от думата човечно, е
за всеки простосмъртен
тъй лесно, тъй блудкаво,
безвкусно и болезно.
Така че, моля те, прости
ни тежката си участ и
студените вериги. Блян
и връх за всеки жертвал
си сърцето, моля те, бъди ни.