17 сент. 2007 г., 21:26

Небето 

  Поэзия
586 0 1
Всеки път, щом погледна нагоре,
виждам хиляди бели звезди
и протягам ръце да отворя
входа, който сърце ми опи.
Всеки път, щом се срещна с небето
и очите ми видят деня,
нежна радост изпълва сърцето
и полита ранена душа.
Ден след ден то говори във мене
и напомня отминали дни,
от плещите тревоги отнема,
то възражда и не петни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Стефанова Все права защищены

Предложения
: ??:??