Всеки път, щом погледна нагоре,

виждам хиляди бели звезди

и протягам ръце да отворя

входа, който сърце ми опи.

Всеки път, щом се срещна с небето

и очите ми видят деня,

нежна радост изпълва сърцето

и полита ранена душа.

Ден след ден то говори във мене

и напомня отминали дни,

от плещите тревоги отнема,

то възражда и не петни.

Час след час аз общувам с небето

и чрез него познавам света,

забравила за тревогата снета,

далеч от тягостната самота.

Ех, небе - чисто, ясно, просторно,

ти ми носиш спокойни мечти,

твойта сила е тъй чудотворна,

дъх на сладост безкрайна си ти.

Да те имам, да те притежавам,

всекидневно копнея без глас,

страховете ми ти побеждаваш

и над мрачното имаш ти власт.

О, небе, тъй прекрасно и синьо,

самотата лекуваш ми ти,

щом край тебе душата ми мине,

с поглед взрян в синевата блести.