21 сент. 2006 г., 18:52
Небето е отворено око,
вторачено в човешката зеница,
което търси свойто потекло
на преродена Феникс птица.
И вижда всички земни съдбини,
за греховете ти и Бог не пита...
Човек в човешките си съдбини
сам в себе си изгубен скита.
И е нещастен, и самотен може би...
Но края на тунела е Надежда...
Небето синьо - Божии очи,
които във душата ни се вглеждат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация