RainaVakova
431 2780
14 дек. 2018 г., 14:52

Небето се съблича 

  Поэзия » Другая
522 9 9

Подскача сивичко врабче.

Небето се съблича

от ехото на стъпки.

По скрежните ресници 

на тревите

звънчетата танцуват

до хребета 

на идващото време.

И само силуети на дървета

прегръщат ни

оловните войници.

Едничко езеро

безсънно

събира ни

от северни сияния

и пита се

ще бъдем ли,

за да поставим

изгубените цветове

на място,

в което 

ръцете движат

слепите въздишки.

Когато слънцето 

държи ме в шепичка,

и роня се като

сънуван сняг,

не отминавай!

Не отминавай

топлото в очите ми...

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??