Стряскащи спомени смътно изплуваха.
Бурни водите незвани нахлуваха
в спящите улици, сънно притихнали,
с глухо клокочене, с шумно завихряне.
Смете стихията грубо животите,
взима, ранява, помилва роботите,
сгази брутално главите надигнати,
гневно обруси мечти непостигнати.
Смръзна кръвта ни последна по вените,
грабна човешкото ни мигновение.
В ходещи призраци се разпознаваме,
крачка по крачка все по-оскотяваме.