7 мая 2009 г., 03:24

Нечакан гост 

  Поэзия
736 0 2

Свеж смях и цветя.

И разходка в нощта.

Ти нахлу като вятър

в графика на света

и изтри

всичките ми задачи.

 

Донесе ми люляк,

донесе ми спомен

от детските дни.

Донесе ми рамо,

на което

уморено да поспя.

 

Ти си тук, до мен,

прегръща ни нощта.

Сънят ми упоен

е от дъх на цветя.

Не очаквах

да е толкова сладко.

 

Полъх от лято -

нежни обещания...

Мой стари приятелю,

не те очаквах.

Събудихме

старите спомени.

 

Свеж смях и утеха

носиш в крилете си.

Стръковете се съвзеха.

Къде беше?!

Забави се,

по пътищата светли.

 

Донесе ми люляк,

донесе ми утеха.

Много от мене взеха

и да бъда себе си -

не приеха.

Но ти и аз сме истински.

 

Светъл е домът ми.

Спиш като коте

в топлите завивки.

Пусни котва!

И остани... завинаги...

 

Не искам да съмва.

Сега е тъй красиво.

Разходката тъмна

и ръцете щастливи.

Смехът

ще ми липсва.

 

Мой приятелю стари,

благодаря, че те има.

Упрекнах те, че се забави.

Но съм щастлива.

Спомена имам

и твоята детска невинност.

 

Утре ще те прегърна,

ще разбъркам косите ти.

А тая нощ ще загъна

в багажа на дните ни.

Не те чаках.

А утре, зная - ще плачем...

© Кали Пламенова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??